Пълен текст

Решение № 14 от 24.02.2010 г. на АдмС - Разград по к. н. а. х. д. № 7/2010 г., докладчик председателят Таня Дамянова
чл. 28 ЗАНН

чл. 63, т. 3 ЗЗП

чл. 209 ЗЗП
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН може да бъде приложена от административнонаказващия орган във всички случаи на осъществен състав на административно нарушение, независимо от нарушение на кой закон или кодекс произтичат, дали нарушението е формално или не, стига то да е маловажно. Преценката за наличието на маловажност е оставена на наказващия орган, но същият дължи мотиви по отношение на приложението й в самото НП. Тази преценка подлежи на съдебен контрол.





С решение № 466/30.12.2009г., постановено по НАХД № 700/2009г., Разградският районен съд е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление № В 10301/01.06.2009г. на Директора на РД на КЗП - В., с което на ЕТ "С. Г." - град Р. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 209 от ЗЗП.

Против постановеното решение е постъпила касационна жалба от Териториалната дирекция на Комисията за защита на потребителите- град В., в която се излагат съображения за незаконосъобразност на решението и се моли за отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - ЕТ "С. Г."- град Р. счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.

Прокурорът счита жалбата за допустима, но неоснователна, поради което също предлага на съда да потвърди атакуваното решение.

Разградският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените в жалбата оплаквания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице, в предвидения от закона срок и е насочена срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, РРС е установил следната фактическа обстановка:

На 18.05.2009г. служители на КЗП извършили проверка в магазин за промишлени стоки, стопанисван от ЕТ "С. Г.". Констатирали, че обектът работи и обслужва клиенти, като им предлага нехранителни стоки - облекла. На вратата на магазина била поставена табела с надпис "Разпродажба". На етикетите на предлаганите в магазина стоки били поставени нови цени, а зачертани старите. При проверката било установено, че са намалени цените на 3 броя дамски блузи, един брой сако, 34 броя панталони и 4 броя дънки. Никъде в обекта не бил посочен периодът, за който важи намалението. На 09.06.2009г. търговецът прекратил дейността си.

Въз основа на съставения при проверката акт е издадено и атакуваното наказателно постановление. Административнонаказващият орган е приел, че търговецът е нарушил чл. 63, т. 3 от ЗЗП и му е наложил имуществена санкция в размер на 500 лева.

За да отмени атакуваното постановление, районният съд е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 28 от ЗАНН и не е извършил преценка за маловажност на нарушението. Приел е, че извършеното нарушение съставлява маловажен случай, като е изложил подробни мотиви за това. Преценил е обстоятелството, че се касае за много малък брой стоки на сравнително ниска стойност. Разпродажбата е била предприета поради прекратяването на дейността от търговеца. РРС е приел, че това налага отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Изводите на районния съд се споделят изцяло и от касационната инстанция. По делото липсва спор, че от формална страна е осъществен състава на нарушението по чл. 63, т. 3 от ЗЗП.

ТР № 1 от 12.12.2007 г., постановено по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК при ВКС, което е задължително за прилагане както от правораздавателните органи, така и от административните органи, действащи като овластени от закона да издават съответните наказателни постановления категорично приема, че изразът в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН "може" не предполага действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност на съответния административен орган. Следователно при издаване на наказателното постановление съответният компетентен орган е длъжен да извърши и преценка дали са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН и съответно да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административно нарушение, от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Това обстоятелство налага извода, че чл. 28 от ЗАНН може да бъде приложен от административнонаказващия орган във всички случаи на осъществен състав на административно нарушение, независимо от нарушение на кой закон или кодекс произтичат, дали нарушението е формално или не, стига то да е маловажно.

Преценката за наличието на маловажност е оставена на наказващия орган, но същият дължи мотиви по отношение на приложението й в самото НП. Тази преценка подлежи на съдебен контрол. Когато съдът прецени, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона. Така е сторил в случая РРС.

Административнонаказващият орган не е обсъдил изложените по-горе обстоятелства- твърде малкият брой стоки,, ниската им стойност, обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, както и обстоятелството, че разпродажбата е била обявена поради прекратяване на дейността от търговеца. Това сочи, че преценка относно наличието на маловажност по чл. 28 от ЗАНН не е правена.

Освен изложените от РРС съображения, които обосновават маловажността на случая следва да се изтъкне, че липсват каквито и да било вредни последици за потребителите. Обявеното намаление е било действително, с посочена стара и нова цена на всяка една от стоките. Поради това съдът приема, че не са засегнати съществено целите на ЗЗП и нарушението е с незначителна степен на обществена опасност. Вярно е, че обществените отношения, които регулира ЗЗП са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние. Възражението на жалбоподателя, че в случая е извършена преценка за маловажност, не се споделя от касационната инстанция. Никъде в наказателното постановление не са обсъдени посочените в жалбата обстоятелства. Както се изтъкна и по-горе, извършването на преценката за маловажност следва да бъде обективирана в издадения акт, за да може съдът да контролира законосъобразността на формираната от административнонаказващият орган воля. Въз основа на изложеното съдът намери, че твърдяните в жалбата касационни основания не са налице, поради което решението на РРС следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 466 от 30.12.2009г., постановено по НАХД № 700/2009г. по описа на Разградския районен съд.

Решението е окончателно.