Европейски портал за електронно правосъдие

Данни за случая
- Национален идентификатор: адм.д. 7044/2012
- Държава-членка: България
- Общоприето наименование:N/A
- Вид решение: Решение на върховния съд
- Дата на решението: 08/01/2013
- Съд: Върховен административен съд
- Заглавие:
- Ищец: Handy-Tel EOOD
- Ответник: Bulgarian Consumer Protection Commission
- Ключови думи: cessation of contract, free movement of goods, judicial review, price reductions

Членове от директивата

Consumer Sales and Guarantees Directive, Article 3, 1. Consumer Sales and Guarantees Directive, Article 3, 2. Consumer Sales and Guarantees Directive, Article 3, 3. Consumer Sales and Guarantees Directive, Article 3, 4. Consumer Sales and Guarantees Directive, Article 3, 5. Consumer Sales and Guarantees Directive, Article 3, 6.
Уводна бележка

(1) It is within the consumers’ discretion which remedy under Article 3, §5 of Directive 1999/44 (implemented into Bulgarian law by Article 113, Alinea 3 and 114, Alinea 1, 2 and 3 of the Consumers Protection Act) to choose in case of non-compliance of goods with the contract, and dissatisfaction with the resolution of the consumer claim pursuant to Article 3, §2 and 3 of Directive 1999/44 (implemented into Bulgarian law by Article 112, Alinea 1, Article 113, Alinea 3 and 114, Alinea 3 of the Consumers Protection Act) - appropriate reduction of the price or have the contract rescinded.
(2) The powers of the competent consumers’ protection authority do not affect the other rights which the consumer and the seller are entitled to under contractual and non-contractual liability.
(3) Consumers have a right to refer to the competent state authority with a request for assistance, which entitled the duty of the authority when it establishes that the consumers’ rights are actually violated make mandatory instructions to the seller to comply with the law. This relieved and free of charge procedure is essential part of the consumers’ rights protection and allows consumers to achieve the compliance of the product with the contract and thereby facilitate the free movement of goods and services within the European Union.
Факти

The plaintiff is a trader who owns a shop in the town of Popovo, Bulgaria, selling mobile phones. On 04 May 2011 from the store a mobile phone was purchased by an individual (consumer). The handset showed defect and the consumer placed three claims with the defendant for alignment of the mobile phone with the sale contract (on 09 May 2011, 29 May 2011 and on 11 July 2011). Despite the attempts for removing the incompliance, the handset kept showing the same defect. Therefore, the consumer submitted a request to the Bulgarian Consumer Protection Commission asking for assistance with the replacement of the defective hand set or cessation of the contract and refund of the price.
The Bulgarian Consumer Protection Commission granted the consumer’s request and issued mandatory instructions to the plaintiff. Pursuant to said instructions by 25 July 2011 the plaintiff must have fulfilled its obligations under Article 3, §5 of Directive 1999/44 (implemented into Bulgarian law by Article 113, Alinea 3 and 114, Alinea 1, 2 and 3 of the Consumers Protection Act).
The plaintiff challenged the mandatory instructions with the Varna Regional Directorate of the Bulgarian Consumer Protection Commission but received a tacit denial. Consequently the plaintiff submitted to the Varna Administrative Court the tacit denial for judicial review but the court denied the plaintiff’s appeal and upheld the mandatory instructions of the Bulgarian Consumer Protection Commission. As a final resort, the plaintiff appealed the first instance court’s judgment to the Supreme Administrative Court.
Правен въпрос

(1) Is the competent consumers’ protection authority empowered to impose on seller which remedy under Article 3, §5 of Directive 1999/44 (implemented into Bulgarian law by Article 113, Alinea 3 and 114, Alinea 1, 2 and 3 of the Consumers Protection Act) to apply in case of non-compliance of goods with the contract, and dissatisfaction with the resolution of the claim pursuant to Article 3, §2 and 3 of Directive 1999/44 (implemented into Bulgarian law by Article 112, Alinea 1, Article 113, Alinea 3 and 114, Alinea 3 of the Consumers Protection Act) - appropriate reduction of the price or the cessation of contract?
(2) Is the competent consumers’ protection authority empowered to instruct the seller to remedy the consumer in case of incompliance with the sold good with the contract and do those powers represent resolution of the civil law dispute on the contractual and non-contractual liability of the seller towards the consumer?
(3) What is the nature of the protection provided by the competent authorities to consumers under Directive 1999/44 and relevant national legislation?
Решение

(1) The plaintiff’s allegation that the competent consumers’ protection authority made the choice of alternative options under Article 3, §5 of Directive 1999/44 (implemented into Bulgarian law by Article 113, Alinea 3 and 114, Alinea 1, 2 and 3 of the Consumers Protection Act) for the consumer is not proven and cannot be granted. The conclusion based on the facts proven during the first instance court’s proceedings is that the competent authority instructed the plaintiff to satisfy the claim of the consumer according to the options chosen by the latter. This is in compliance with the applicable substantive law.
(2) Based on the evidence in the case, it is undeniable that the product does not comply with the contract and the consumer was not satisfied with resolution of the claims by the plaintiff. It is evident from the contents of the mandatory instructions that the competent authority established the violation of the obligations of the seller under Article 3, §5 of Directive 1999/44 (implemented into Bulgarian law by Article 113, Alinea 3 and 114, Alinea 1, 2 and 3 of the Consumers Protection Act)and instructed the plaintiff to fulfill them. Through the issued mandatory instructions the competent consumers’ protection authority does not resolve a civil dispute. It should be made clear that the powers of the competent authorities under Directive 1999/44 do not affect the other rights which consumers and sellers are entitled to under contractual and non-contractual liability.
(3) One of the main purposes of Directive 1999/44 and the transposing national legislative acts is to provide the consumers with a legally guaranteed opportunity for free recovery of goods in the state, which corresponds to the contract. Directive 1999/44 and the national legislature consider that consumers’ interests are of such a nature and importance to society as they directly serve the free movement of goods and services and need to be safeguarded against the risk of not exercising due to financial inability.

URL: http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/0e249154d468b0bec2257ae9003fceee?OpenDocument

Пълен текст: Пълен текст
Свързани случаи

Няма налични резултати
Правна литература

Няма налични резултати
Резултат

The court upheld the first instance court’s judgment that rejected the plaintiff’s appeal.

Пълен текст

РЕШЕНИЕ

№ 215
София, 08.01.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
при секретар Маринела Цветанова и с участието
на прокурора Лидия Ангелова изслуша докладваното
от съдията СОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело № 7044/2012.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Хенди - Тел" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост - 2", бул. "Андрей Ляпчев" № 54 срещу решение № 226 от 02.02.2012 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 3276/2011 г.
С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Хенди - Тел" ЕООД срещу задължителните предписания дадени с констативен протокол № 0000119074 от 18.07.2011 г. на Комисията за защита на потребителите.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел за правилни и законосъобразни дадените на основание чл. 114, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) предписания. Не отчел, че органът не може да предписва по кой от алтернативно определените в чл. 112, ал. 1 ЗЗП начини следва да става разрешаването на рекламацията, тъй като това зависи от искането на потребителя и изискването за пропорционалност. Съдът не отчел, че с дадените предписания органът разрешава гражданскоправен спор, което е недопустимо. Не отчел също, че органът не зачел експертното мнение на обслужващия гаранцията сервиз, както и че задължителните предписания нарушават правата на търговеца по чл. 112 и 114, ал. 2 и 3 ЗЗП. Неправилно съдът приел, че дадените задължителни предписания не ограничават правата на търговеца, тъй като не отчел, че не е спазено изискването на чл. 87 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), не е доказано несъответствието на стоката, виновното поведение на търговеца. Съдът не отчел, че към датата на подаване на жалбата на потребителя до Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията) процесният апарат е бил изцяло в съответствие с договора за продажба и е функционирал нормално като действията на търговеца са в съответствие с чл. 113, ал. 2 ЗЗП. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени дадените задължителни указания на "Хенди - Тел" ЕООД. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Камелия Каменова.
Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионална дирекция - Варна в Комисията за защита на потребителите, счита същата за неоснователна. Съдът правилно определил характера на акта и правилно приел съответствието му с материалния закон - чл. 114, ал. 1 ЗЗП. След като касаторът не е привел потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на законовия срок, то налице са правата на потребителите по чл. 114, ал. 1 ЗЗП. Моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Лила Деянова.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно определил характера на акта и в съответствие с доказателствата по делото приел, че е налице несъответствие по чл. 114, ал. 1 ЗЗП още при доставянето на стоката съгласно чл. 108 ЗЗП. Правилно приел, че след изтичането на срока по чл. 113, ал. 2 ЗЗП за потребителя са налице предпоставките на чл. 114, ал. 1 ЗЗП. Не са налице обстоятелства, които да представляват нарушение от страна на проверяващите органи при реализиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 230 ЗЗП, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
1. "Хенди - Тел" ЕООД е търговец, който притежава магазин в гр. Попово, бул. "България" № 84 за продажба на мобилни телефони.
2. На 04.05.2011 г. от магазина бил закупен мобилен телефон марка "Nokia Х3-02".
3. Апаратът показал дефект - бърз разряд и греене, и на 09.05.2011 г. потребителят направил рекламация. Рекламацията била приета и вписана в регистъра на предявените рекламации под № 102 като апарата бил изпратен на ремонт, л. 12.
4. На 26.05.2011 г. апарата бил върнат на потребителя след извършен ремонт - регистър на рекламациите, л. 13, и протокол за споразумение № 0000050842 от 26.05.2011 г., л. 15.
5. След рекламацията дефектът на апарата не бил отстранен и потребителят на 29.05.2011 г. подал писмена жалба до касатора, в която поискала замяна на закупената стока, л. 25.
6. След като получил отговор на жалбата си потребителят, на 23.06.2011 г., върнал апарата в магазина. Рекламацията била вписана в регистъра под № 109, л. 12.
7. На 08.07.2011 г. апарата бил върнат на потребителя, но дефекта не бил отстранен - протокол за споразумение № 0000050847, л. 14.
8. На 11.07.2011 г. потребителят върнал апарата в магазина и на следващия ден той му бил върнат след като бил "тестван" от продавача в магазина с твърдението, че работи - протокол за споразумение № 0000050848, л. 16, в който е вписано: "не се установи посочения дефект".
9. Апаратът не работел съобразно условията на договора и потребителят подал на 15.07.2011 г. жалба до Комисията за защита на потребителите, вх. № В-03-1932. В жалбата потребителят поискал съдействие да му бъде заменен апарата или да му бъде възстановена платената цена.
10. Председателят на Комисията за защита на потребителите със своя заповед № 956 ЛС от 09.08.2006 г., издадена на основание чл. 37, ал. 1, б. "б" от Закона за административните нарушения и наказания, определил Румен Станев за длъжностно лице с "право да съставя актове за извършени нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е възложен на Комисията за защита на потребителите или на председателя на Комисията за защита на потребителите" за територията на областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, Силистра.
11. На 18.07.2011 г. старши инспектор в Регионална дирекция, гр. Варна, на Комисията за защита на потребителите - Румен Стоянов Станев, извършил проверка в магазина на касатора. За проверката съставил констативен протокол № 0000119074, в който описал изложените по-горе факти и посочил, че и трите рекламации са описани в регистъра на предявените рекламации и в гаранционната карта на апарата. Посочил, че дефекта на апарата не е отстранен и потребителят желае да бъде заменен с нов. Органът дал задължителни предписания: "В срок до 25.07.2011 г. търговецът да изпълни задълженията си по чл. 114, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. "
12. Задължителните предписания били оспорени от "Хенди - Тел" ЕООД пред директора на Регионална дирекция, гр. Варна. Последният не се произнесъл по жалбата.
13. С жалба от 29.08.2011 г. "Хенди - Тел" ЕООД оспорил мълчаливия отказ на директора на Регионалната дирекция и задължителните предписания, дадени в констативен протокол № 0000119074.
14. С определение № 5628 от 26.10.2011 г. съдът оставил жалбата без разглеждане и прекратил съдебното производство.
15. С определение № 16637 от 13.12.2011 г. Върховният административен съд отменил определението на съда в частта досежно задължителните предписания и оставил в сила определението в останалата част като върнал делото за продължаване на съдебното производство.
При така установените факти съдът приел, че обжалваните задължителни предписания са индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процедурните правила и в съответствие с материалните разпоредби. Приел, че касаторът не изпълнил задължението си по чл. 113 ЗЗП, поради което потребителят имал правата по чл. 114 ЗЗП. Приел, че задължителните предписания не ограничават правата на страните по договора, а са резултат от изчерпване на възможностите за отстраняване на дефекта на стоката по реда на чл. 113 ЗЗП и са инициирани от страна в правоотношението, която има нужда от защита. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата на "Хенди - Тел" ЕООД.
Изводът на съда е правилен.
По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за точно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е за приложението на материалния закон.
Първият от доводите на касатора за неправилното приложение на материалния закон, систематизирани с оглед на законовата логика, е, че не е доказано несъответствие на стоката и виновното поведение на търговеца. По делото е безспорно, че процесната стока е закупена от касатора, т. е. той има качеството на продавач по смисъла на чл. 104, ал. 1 ЗЗП. По делото също е безспорно - установено чрез съставени с участието на продавача и потребителя писмени доказателства, че процесната стока е показала несъответствие с договора за продажба по смисъла на чл. 106, ал. 1 ЗЗП. Потребителят е твърдял, а действията на касатора по ремонта на апарата потвърждават твърденията му, че потребителската стока не притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се има предвид естеството на стоката и публичните изявления за характеристиките й. Ако касаторът е считал, че процесната стока е съответствала на договора за продажба е имал процесуалната възможност да ангажира доказателства. Такива по делото не са представени, а от представените е видно, че е налице несъответствие. Неподкрепеното с каквито и да било доказателства по делото твърдение на касатора, че органът не зачел мнението на обслужващия сервиз не може да обоснове извод за съответствие на стоката с договора. Що се отнася до установяването на вината та търговеца то законът не изисква такава. Достатъчен е обективния факт на несъответствие независимо от причината, която го е породила - чл. 105, ал. 2 и чл. 108 ЗЗП.
Вторият довод на касатора за неправилно приложение на материалния закон е, че чрез задължителните предписания органът не може да прави избор на алтернативните възможности вместо потребителя. Преди всичко касационната инстанция счита за необходимо да посочи, че приложеното по делото копие на констативен протокол № 0000119074 много трудно дава възможност да се прочетат ясно задължителните предписания. Видно обаче от жалбите на касатора до директора на Регионалната дирекция, до съда и до касационната инстанция, от становището на ответника и от мотивите на съда за всички тях съдържанието на задължителните предписания е безспорно и то е: "В срок до 25.07.2011 г. търговецът да изпълни задълженията си по чл. 114, ал. 1 от Закона за защита на потребителите." С оглед на това процесуално поведение на страните и доказателствата по делото касационната инстанция приема, че именно това съдържание на задължителните предписания е предмет на оспорване.
Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗП съдържа две възможности - разваляне на договора и възстановяване на заплатената по него сума или намаляване на цената. Тези възможности безспорно са за потребителя. Той е този, комуто законодателят е дал правната възможност, с оглед на собствения му интерес, да избере начина, по който да бъде решен въпроса с установеното несъответствие на продадената стока. Това право потребителят може да упражни само при кумулативното наличие на две предпоставки - несъответствие на стоката с договора за продажба и неудовлетвореност от решаването на рекламацията по чл. 113 ЗЗП. От доказателствата по делото е безспорно, че и двете предпоставки са налице - стоката не съответства на договора и потребителят не е бил удовлетворен от рекламацията по чл. 113 ЗЗП. И трите рекламации не са довели до отстраняване на несъответствието на стоката и именно поради това и поради нежеланието на касатора да изпълни задължението си по чл. 113, ал. 1 ЗЗП - да приведе стоката в съответствие с договора, обективирано в третия приемо-предавателен протокол (виж по-горе т. 8), потребителят е потърсил защитата на компетентния в държавата орган. Видно от съдържанието на дадените задължителни предписания органът единственото, което сторил чрез тях е, че установил нарушение на задълженията на продавача по отношение на конкретния потребител и задължил касатора да изпълни визираните в закона негови задължения на продавач. Със задължителните предписания не е извършен вместо потребителя избор на способа за отстраняване на недостатъците на стоката, тъй като органът не е посочил по която от алтернативните възможности следва да стане отстраняването. Това право, както предвижда закона, е предоставено на потребителя.
Третият довод на касатора е, че с дадените задължителни предписания органът разрешава гражданскоправен спор. Следва ясно да се посочи, че правомощията на компетентните органи по Закона за защита на потребителите не засягат другите права, които потребителят и продавачът имат по силата на договорната и извъндоговорната отговорност. Това, което законодателят цели с предоставените чрез закона права на потребителите е да им даде правно гарантираната възможност за безплатно възстановяване на стоките в състояние, което съответства на договора. Законодателят е преценил, че интересите на потребителите са от такова естество и важност за обществото, тъй като пряко обслужват свободното движение на стоки и услуги, че е необходимо да бъдат гарантирани срещу риска от неупражняване поради финансова невъзможност. Това разбиране за правата на потребителите е пряко проявление на заложения в чл. 12 и 169 от Договора за функциониране на Европейския съюз принцип на висока защита на правата на потребителите и на транспонирането на Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции в националното законодателство - § 13а, т. 7 ЗЗП. Съдът на Европейския съюз трайно е приел в своята практика по тълкуването на чл. 3 Директива 1999/44/ЕО, който определя правата на потребителя и който е транспониран в националното право чрез разпоредбите на чл. 113 и 114 ЗЗП, че безвъзмездността на привеждането в съответствие на стоката от продавача е съществен елемент на защитата, гарантирана на потребителите от европейското право (виж решение от 17.04.2008 г. по дело С-404/06, Quеlle, т. 33). Следователно това, което законодателят осигурява на потребителя е онзи минимален набор от правни инструменти, които му гарантират, при положение, че е изправна по договора страна, бързото и ненатоварващо го финансово получаване на съответната на договора стока. Именно поради това потребителят има право да сезира компетентния държавен орган с искане за съдействие, на което право съответства задължението на органа тогава, когато установи, че правата на потребителя действително са нарушени да отправи задължително предписание на продавача за спазване на закона, неизпълнението на което представлява административно нарушение, за което законът предвижда административно наказание - чл. 230 ЗЗП. Тази облекчена и безплатна процедура за защита правата на потребителите дава възможност на всеки един потребител с нарушени права да постигне желаното съответствие на стоката с условията на договора и чрез това да способства свободното движение на стоки и услуги в рамките на Съюза.
Поради горното за никакво изземване на правомощия от страна на административния орган не става въпрос при констатиране на нарушение на правото на потребителя да получи съответна на договора стока, а става въпрос за налагане чрез средствата на държавната принуда на законово гарантирани права на потребителите. Нещо повече. За да не пристъпи директно към административнонаказателна санкция за извършеното правонарушение законодателят е създал механизма на задължителните предписания, чрез които от една страна бързо и икономически изгодно за потребителя може да бъде решен въпроса за съответствието на стоката с договора, а от друга страна - осъществява това по един щадящ търговеца начин като му дава правна възможност без прилагане на държавната принуда, обективирана в административно наказание, да отстрани неблагоприятните последици от правонарушението.
Що се отнася до довода на касатора, че към датата на подаване на жалбата на потребителя до Комисията апаратът бил изправен първо, този факт не се доказва от доказателствата по делото, а доказателствената тежест е на касатора. И второ, касаторът не изпълнил задължението си да отстрани дефектите на стоката в рамките на срока по чл. 113, ал. 2 ЗЗП. Видно от доказателствата по делото първата рекламация е отправена на 09.05.2011 г., а след третата рекламация апаратът е върнат на 12.07.2011 г. Следователно достатъчно дълъг срок от време потребителят не е могъл да ползва стоката, която надлежно заплатил.
Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради несъответствие с материалноправните разпоредби е неоснователен. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства и правилно приложил към тях релевантната правна норма като тълкувал разпоредбите в съответствие с принципа на лоялното сътрудничество и осигурил защита на правата, гарантирани от европейското законодателство. При извършената служебно проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че същото е и валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от делото, направено от ответника по касационната жалба искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с тълкувателно решение № 3 от 2010 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди касатора да заплати на Комисията за защита на потребителите, юридическото лице в чиято структура се намира ответника, направените по делото разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Размерът на същото следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 150, 00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 226 от 02.02.2012 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 3276/2011 г.
ОСЪЖДА "Хенди - Тел" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост - 2", бул. "Андрей Ляпчев" № 54 да заплати на Комисията за защита на потребителите 150, 00 (сто и петдесет) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдебна практика

Пълен текст