Пълен текст

РЕШЕНИЕ

№ 6217
София, 25.05.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на десети май в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
КАЛИНА АРНАУДОВА

при секретар Анелия Станкова
и с участието

на прокурора Христо Ангелов
изслуша докладваното

от председателя ВАНЯ АНЧЕВА
по адм. дело № 906/2016. Document Link Icon


Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 7794 от 11.12.2015 г., постановено по адм. дело № 7156/2015 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ).
По поддържаните оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендират се разноски.
Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), чрез пълномощника му по делото, оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи, развити в писмен отговор, моли съдебното решение да се остави в сила и да му се присъдят разноски.
Участвалият в касационното производство прокурор от Върховната административна прокуратура, мотивира заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните, за да се произнесе по съществото на спора, съобрази следното:
С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Заповед № 393/04.06.2015 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68ж, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на дружеството е забранено използването на заблуждаваща нелоялна търговска практика при упражняване на дейността му, а именно – търговецът да отправя покана за покупка на стоки, като не се посочват разумни основания, поради които няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена.
За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за законосъобразност на приложената със заповедта принудителна административна мярка, считайки я за издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалноправните разпоредби. Заключението за наличие на заблуждаващо потребителите търговско поведение, субсумиращо се в хипотезата на чл. 68ж, т. 5 ЗЗП, е обосновано от фактическа страна с неоспорваните от жалбоподателя констатации на административния орган, класифицирани в следните три групи случаи: неналичност на два промоционални хранителни продукта за приблизително половината от промотирания период в магазин на [фирма] в [населено място] поради изчерпване на количествата в конкретния проверяван обект и липса на последващи доставки до края на обявения в рекламната брошура срок на промоцията (29.01.2015 г. – 04.02.2015 г.); липса на предлагане за продажба към 15 ч. на първия ден от промоционалната кампания (12.02.2015 г.) на четири стоки от всяка от двете рекламни брошури "За най-сладкия празник в годината", валидна от 12.02.2015 г. до 18.02.2015 г. и "В. класики", с продължителност от 12.02.2015 г. до 12.03.2015 г., поради недоставянето им в проверявания и в други обекти от веригата магазини на територията на [населено място], стопанисвани от дружеството-жалбоподател, с изключение на две от марките вина, за чиято доставка на посочената дата са представени съответни документи; неналични два вида дамски козметични комплекти от промоционалния каталог "Тайната на красотата" с период на офертата 05.03.2015 г. – 18.03.2015 г., поради липса на доставка на същите за времето от 04.03.2015 г. до 15.03.2015 г., като вместо тях се предлага такъв с различно от обявеното съдържание ("A.") или на значително по-висока от рекламираната цена ("P."). Според съда, предприемайки процесните мащабни с оглед тиража на брошурите рекламни кампании, адресатът на забраната е отправил покана за покупка на индивидуализирани от него артикули на определена цена, условията, при които се извършва промоцията, както и срока, през който стоките се продават с намалени цени, без да осигури наличността им в стопанисваните от него търговски обекти в съответния на рекламата обем, като по този начин е въвел в заблуждение потребителите, които освен възпрепятствани да закупят промотираните продукти, са изразходвали време, усилия и средства, за да реализират взетото въз основа на рекламата търговско решение за закупуване на стока, включена в специалните предложения. Преценено е, че вписването в процесните брошури на текст с изрично предупреждение: "офертите са ограничени и важат до изчерпване на количествата; промоционалните стоки се продават в количества, предназначени само за домакинството; всички цени са валидни за посочения период или до изчерпване на количествата; предложенията не важат за П. D., с изключение на обозначените; възможно е някои от стоките да не се предлагат във всички магазини; търговецът си запазва правото да поставя ограничения за максимални количества за продажба на клиент от включените в брошурата артикули", не изключва заблуждаващия характер на конкретното търговско поведение в контекста на чл. 68ж, т. 5 ЗЗП, т.к. посочената от търговеца информация не представлява "разумни основания" по смисъла на закона, оправдаващи невъзможността му да осигури предлаганите в периода на промоцията стоки или равностойни на тях на обявената цена. Прието е, че добросъвестността и професионалната компетентност съгласно легалната дефиниция на понятието в § 13, т. 28 ДР на ЗЗП изискват търговецът да посочи точно в рекламните брошури стоките, които ще предлага на определена цена, в какъв обем (с какви наличности разполага) и в кои обекти могат да бъдат намерени, за да има яснота потребителят при вземане на решение за тяхното закупуване дали те ще бъдат налични в магазина, в който ще осъществи покупката, както и дали ще бъдат продавани на обявената промоционална цена. Позовавайки се на неопределеността на броя (количеството) рекламирани продукти и на обектите, в които същите могат да бъдат закупени или съответно - в които няма да бъдат предлагани, съдът е счел, че с проведените от дружеството рекламни кампании потребителят е въведен в заблуждение, правейки избор да закупи промоционална стока, включена в рекламата, която може да липсва в магазина, поради недостатъчното й количество за срока на промоцията или поради непредлагането й в съответния магазин в релевантния промоционален период. Изведено е заключение, че упражняваната от жалбоподателя порочна практика е довела до съществено изменение по смисъла на § 13, т. 25 ДР на ЗЗП на икономическото поведение на потребителите, към които е насочена, насърчавайки ги да посетят търговските обекти на дружеството, за да закупят желаната стока на по-изгодна цена, която обаче не е налична без да има разумна причина за това. Като е приел кумулативно осъществяване на признаците от общия състав на нелоялната търговска практика (чл. 68г, ал. 1 ЗЗП) и от специалната хипотеза на заблуждаващата практика по чл. 68ж, т. 5 с.з., съдът е формирал краен извод за правомерно наложена с атакуваната заповед забрана.
Решението е неправилно.
По делото няма спор за факти. Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им досежно наличието на фактическия състав на заблуждаваща търговска практика по чл. 68ж, т. 5 ЗЗП. Нормата забранява в интерес на потребителите предлагане на неналична стока на определена цена без да е налице разумно основание за невъзможността да бъде осигурена при обявените промоционални условия. Тази форма на заблуждаваща практика е призната за нелоялна пряко по силата на закона, без да е необходима оценка на критериите от общата дефиниция на нелоялната търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. За да е налице такава, в случая е достатъчно да се установят елементите от фактическия състав по чл. 68ж, т. 5 ЗЗП – покана за покупка на стока на определена цена; невъзможност търговецът да осигури промотираната стока за период и в количество, които са разумни с оглед естеството на продукта, мащаба на рекламата и обявената цена; липса на основателна причина за несъответствието между предложението и наличността на стоките (във времеви, ценови и количествен аспект).
Противно на възприетите от първоинстанционния съд изводи за законосъобразност на оспорения акт, настоящият касационен състав счита, че в случая търговското поведение на проверявания субект не може да бъде подведено под хипотезата на чл. 68ж, т. 5 ЗЗП.
Според данните по делото рекламните материали са били достъпни на входа на съответния супермаркет, а не са разпространявани извън него. Предлагайки брошурите в собствения магазин, търговецът цели да информира своите клиенти за намалените през текущия период цени на отделни артикули и условията, при които са важими промоциите. Несподелима е тезата, че разпространяваните в стопанисваните от жалбоподателя търговски обекти рекламни брошури ще привлекат купувачи, насочвайки избора им към конкретната верига магазини. С оглед начина на отправяне на поканата, достигането й до потребителя предполага, че той вече е посетил магазина по свой собствен необвързан от рекламата избор, т.е. не е налице твърдяната резултирана от промоцията съществена модификация в икономическото поведение на потребителите. Поради това неправилно съдът е приел, че офертата е повлияла на търговското решение на потребителя, стимулирайки го да посети магазин на конкретното дружество, от който да закупи желаната промоционална стока, което иначе не би направил.
Адресатът на мярката не отрича фактическите констатации на органа по трите категории случаи на неналични стоки за времето на промоцията, в която са включени. По делото не е спорно, че през процесните промоционални периоди част от обявените в рекламните брошури стоки не са били доставяни във всички търговски обекти от магазинната му мрежа или са се предлагали само за част от времето на промоцията в съответния проверяван магазин поради изчерпване на наличностите.
От съществено значение за правилното решаване на спора обаче е съдържанието на рекламните брошури (по делото са приложени само две от описаните в заповедта такива), с които потребителите са предупредени изрично, че офертите са ограничени и са валидни до изтичане на срока или до изчерпване на количествата, както и че е възможно някои от стоките да не се предлагат във всички магазини на [фирма]. В съобщението е включена и клауза за възможни корекции на цените в супермаркетите (л. 87).
Незачитането от съда на това предварително обявено от търговеца условие при отправяне на поканата обуславя несъответствие на постановеното от него решение с материалния закон. След като в брошурите ясно е заявено, че промоцията е важима до приключване на наличностите с указание, че не всички стоки от рекламирания асортимент се предлагат във всички негови обекти, то липсва необходимост от посочване на "разумни основания", поради които търговецът няма да може да осигури доставянето на конкретен артикул от продуктовия каталог. Налице е обща промоционална оферта за магазините от веригата "П." на територията на страната, като формулираният в същата модалитет изключва изначално приложимост на хипотезата на чл. 68ж, т. 5 ЗЗП. В първия квалифициран като заблуждаваща практика случай, търсената от потребителя стока при посещението му в магазина на четвъртия от седмодневния промоционален период е била разпродадена в предходните три дни на кампанията. Необосновано и в противоречие с материалноправните разпоредби е застъпеното от съда разбиране, че като не е осигурил без основателна причина достатъчно количество от продукта, покриващо целия обявен срок на промоцията, търговецът недобросъвестно е въвел в заблуждение потребителя, увреждайки интересите му. С оглед изключително динамичния характер на развиваната от жалбоподателя дейност, в нарушение на принципа за съразмерност и извън разумното тълкуване на правилата за защита на потребителите би било да се изисква от търговеца да актуализира непрекъснато в брошурите за съответната промоция данните за това кои магазини с кои стоки и в какви количества от тях разполагат (при това към определен ден и час), респ. – да уведомява във всеки един момент потребителите за текущите количества доставени, продадени или налични стоки. На потребителя е предоставена недвусмислена информация като част от рекламното съобщение, че специалното предложение е валидно до изчерпване на количествата (наличностите), което означава възможна неналичност преди края на промоционалния период. Изразът "до изчерпване на наличностите" сам по себе си предпоставя ограничени количества, за което търговецът коректно е предупредил. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че заявките за някои от стоките не са изпълнени на конкретна дата, включително и по независещи от дружеството причини.
Доколкото не всички супермаркети от процесната търговска верига поддържат идентичен асортимент, в рекламната брошура изрично е маркирано, че е възможно част от стоките да не се зареждат във всички магазини. Поради това липсата на доставка на конкретни промоционални продукти в проверявания и в други отделни обекти (т. 2 и т. 3 от заповедта) не сочи на осъществен състав на заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68ж, т. 5 ЗЗП. Не на последно място, констатираното в акта (пункт 3) разминаване на описанието на два от промотираните в брошурата "Тайната на красотата" козметични комплекта с действителното им съдържание или цена, не попада в обхвата на приложената от КЗП принудителна административна мярка. Дали това търговско поведение представлява друга форма на нелоялна спрямо потребителите практика е въпрос извън предмета на настоящия казус, ограничен до проверката на законосъобразността на разпоредената с обжалвания административен акт забрана на конкретно проявление на заблуждаваща търговска практика. Релевантен за изхода на спора е въпросът осъществен ли е в случая фактическият състав на чл. 68ж, т. 5 ЗЗП, чийто отрицателен отговор обуславя извод за незаконосъобразност на процесната заповед.
По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Проверяваното съдебно решение страда от порок по чл. 209, т. 3 АПК и подлежи на отмяна. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като се отмени постановената от председателя на КЗП заповед № 393/04.06.2015 г., с която на търговеца е забранено при упражняване на дейността му да използва заблуждаваща търговска практика в нарушение на чл. 68ж, т. 5 ЗЗП.
С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от жалбоподателя искане за присъждане на деловодните разноски, в полза на дружеството се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143, във вр. с чл. 228 АПК Комисията следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща разноски за платени държавни такси, от които 50 лева за първата инстанция и 25 лева за касационното оспорване. Доказателства за други разходи в съдебното производство, подлежащи на възмездяване, включително за заплатено адвокатско възнагражение, не са представени, поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение


РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № 7794 от 11.12.2015 г., постановено по адм. дело № 7156/2015 г. по описа на Административен съд - София град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 393/04.06.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 75 (седемдесет и пет) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.